Сряда, 18 ноември 2026
|
Хасково
14°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Спорт
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Знаеш ли? Тия избори все повече ми приличат на шах. - Да бе, вече и цар има в играта. - Има цар и всички пешки искат да станат фигури.
Прочети още подобни вицове
17.11.2026
17.11.2026
16.11.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
Катаджия на пътя с радар, е като снайперист на война: прави няколко успешни изстрела, издал е местоположението си - време за смяна на позицията.
Професионални
03.10.2017
4,692 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Излиза Здравко на двора в къщата на Биг Брадър, гледа навън буря, тряска някъде над Витоша, светкавици се носят и всеки пък когато блесне, Стойка се ухилва до уши. - Ама просто, ти кво се хилиш такава! - Мълчи бе Здравко, нали от СИА ни казаха да се усмихваме пред светкавиците като излизаме...
Имало едно време в едно село три приятелки бабички. Понеже били дърти и трите ги гонела склерозата. Имената им били Пена, Гана и Стрина. Един ден Стрина поканила на гости Пена и Гана. Почерпила ги с бонбони и нали я гонила склерозата ги почерпила пак и пак и пак, че докато свършили. Дошло време Гана и Пена да си ходят и Стрина ги изпратила. Като наближили къщата на Пена, Гана казала: - Ех, Стрина да се беше сетила да почерпи по едно кафе… - Чакай ма, ти кога я видя?
Сър Джон прави любовно призание, плувнал в пот: - Скъпа Джейн, като Ви видя винаги се чувствам като... такова... дето морето... - Мокър? - подсказва Джейн. - Не, развълнуван...
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк - Ела при мен - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Моделиери от Прет-а-порте се карали. Единият казал на другия: - Ти си мъж! А другият му отговорил: - Кой е мъж, бе?