Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
Един цар имал три дъщери. Той много искал да ги омъжи, защото вече ставали на възраст, но никой не искал да ги вземе, защото били много грозни. Един ден на царя му писнало и ги накарал да вземат по един лък и да стрелят - където падне стрелата, там ще се омъжат. Стреляла първата - стрелата паднала в обора - хайде, омъжила се за овчаря. Стреляла втората - в реката, омъжила се за рибаря. Стреляла третата - в едно блато. Отиват да видят кой живее там - няма жива душа, само една жаба се излежава на едно голямо зелено листо. Принцесата я погледнала и - понеже била чела приказки - решила да я целуне, та да се превърне в принц. Целунала я - нищо. "Дали не трябваше да я целуна по двете бузи?" Пробвала - нищо. Жабата: "Аре, маце, сега вземи ми направи и една свирка, че съм много омагьосан!"