Сряда, 28 октомври 2026 | Хасково Облачно 13°
В Музея на восъчните фигури по време на пожара успяха да спасят само половин Мадона и два кофи Сталин.
Професионални 4,497 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един човек имал Паркинсон, Алцхаймер, грип, настинка , екзема, псориазис, треска, малария, невродермит, сърдечен порок, бълхи, срамни въшки, дюстабан, СПИН, сифилис, гонорея... Лекували го в местната болница. Дошли инспектори от световната здравна организация, защото подобен случай не е известен досега. Питали с какво го лекуват. Шефа на болнацата им обяснил кратко: - С пица! - С пица ли? Как така? Помага ли? - Ми не знам, ама само това се провира под вратата... Ако искаш да си щастлив един ден - напий се! Ако искаш да си щастлив един месец - ожени се! Ако искаш да си щастлив цял живот - карай Субару! - Ще гласуваш ли? - Изключено е, някой да не ми е платил... ----- - Ще гласуваш ли? - В този дъжд за под петдесет лева не отивам.. ----- Проведена анкета установила, че мнозинството от избирателите биха гласували ако имаше опция: " за никой" - няма смисъл нашите хора да си въртят само далаверата, без наши депутати даже може да е по-добре Двама богаташи решили да отидат на лов за носорози. Отишли със самолет до Африка, наловили два-три големи носорога и започнали да ги качват в самолета. Пилотът ги спрял и им се развикал: -Абе вие нормални ли сте, как ще качите 5-тонови носорози на самолет. Та ние ще се разбием. -АААА, миналата година самолетът беше още по-малък, обаче пилотът ни разреши да си качим носорозите. Пилотът, като видял, че няма сили да спори с тях, разрешил им и те набутали носорозите в самолета. Не изминали и 10 километра, когато самолетът се разбил. Пилотът и носорозите починали на място, но за късмет двамата богаташи се разминали само с драскотини. Единият от двамата се покатерил на самолета и попитал "Къде сме?". Другият се почесал, пък отговорил: -Мисля... мисля, че сме много близо до мястото, където се разбихме миналия път. ..Дълго време(15 години) исках да направя впечатление на дъщеря си. Взимах й разни неща за подаръци от чужбина, когато тук още нямаше такива стоки. Тичах 100 метра за 10 секунди. Купувах й папая, манго, авокадо. Учех с нея английски в детската градина. Написах й книжка. Купих й компютър. Правех много неща, само за да се въхити от мен, но всичко приемаше, като съвсем обичайно нещо. И ето, че преди месец моята мечта се сбъдна. Дъщеря ми погледна през рамото ми и видя моя статус във форума и се въодушеви: - О, тате, ти си МОДЕРАТОР?!