Вицет — Хасково

Както знаете , Робин Худ крадял от богатите за да даде на бедните. И така, той направил това геройчно действие и срещнъл първият бедняк по пътя си и му казал: - Аз съм Робин Худ! Аз крадя от богатите, за да дам на бедните. И дал на бедняка една кесия с пари. А бедняка ахнал: - Олелеле!?! Богат съм! А изведнъж Робин Худ взел кесията със пари и казал: - Аз съм Робин Худ! Крада от богатите, за да дам на бедните!

Любими Герои 03.10.2017 4,025 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Защо гърците са дали толкова много философи на света? - Ами виждал ли си им жените? В израз на своето човеколюбие, Чък Норис дарил на Медицинският университет 6000 мъртви тела за научни изследвания. На остров пълен с човекоядци пада самолет. Живи остават само българин, руснак и китаец. Човекоядците ги хванали и естествено решили да ги ядат. Тримата се примолили на вожда и той решил да им даде шанс: - Добре, ако общата дължина на пишките ви е 1 метър, ще ви пусна. Българинът веднага извадил своята гордост - 50 сантиметра, руснакът и той изкарал 48 сантиметра, а китаецът с мъка добавил още 2 сантиметра. Пуснал ги вождът да си вървят. Вървят тримата из гората, а българинът казва: - Ако не бяха моите 50 сантиметра... Руснакът допълва: - И моите 48... Китаецът тихо добавя: - То аз ако не го бях надървил... Двама пияндурници си говорят. Първият: - Аз като се напия и жената не ме пуска да си вляза вкъщи. Вторият: - Аз си имам метод. Звъня на вратата, тя отваря, аз си свалям сакото и й го нахлупвам на главата. Докато разбере, какво става и аз съм си у дома. Пробвай и ти! На другия ден пак се виждат. - Кво стана бе? - пита пияницата с метода. - А, отидох аз пред вратата, отвори се, свалих си сакото и го метнах. Обаче не улучих. След това си свалих ризата и я метнах. Пак не улучих. Свалих си панталона и го метнах. Пак не успях. - И кво? - Ами последно си свалих гащите и тамън ги метнах, и тролея затвори вратите, и замина... - Я кажи на мама , беше ли мъчно на татко ти докато отсъствах ? -Първите дни , мамо не. Обаче , колкото повече наближаваше да си дойдеш , на него му ставаше все по-мъчно и по- мъчно.