Една блондинка заминала на гурбет в чужбина, но след известно време й станало мъчно за майка й, но нямала пари, за да й се обади. Решила да иде в пощата и да помоли който е там на работа да и разреши да се обади. Там работел много млад ерген. Тя го помолила и той и казал че ще може само ако иде с него в другата стая.
Там той си свалил гащите и и казал:
- Давай!
Тогава блондинката започнала да вика:
- Ало, ало, ало, мамо, чуваш ли ме добре?...
Една сутрин старият ходжа се събужда и какво да види: оакал дънцето. Старост, нерадост. Хубаво, ама ще му отиде авторитетът... Какво ще каже ханъм?
- Вай, аллах - завайкал се той.
- Какво стана, ходжа? - събудила се ханъм.
- Какъв сън сънувах!
- Какъв?
- Сънувах, че на върха на джамията има дълга, дълга игла. На иглата - яйце. На яйцето - тепсия. А в тепсията съм седнал аз и се люлея - ха натам, ха насам!
- Вай, вай, ходжа - викнала ханъм. - Аз да бях, щях да се насера!
- А! - рекъл ходжата. - Анджък!