Иванчо имал съученик Пешо, който нямал уши. Иванчо постоянно го подигравал и Пешо се оплакал на директорката. Предупредили Иванчо никога да не споменава и дума за ушите на Пешо. На следващия ден Иванчо среща Пешо и го пита:
- Пешо ти добре ли си със зрението?
- Да.
- А след десет години добре ли ще бъдеш със зрението?
- Предполагам добре - отговорил му Пешо
- А след 50 години как ще бъдеш със зрението бе Пешо?
- Ами предполагам че, ще нося очила.
- Къде ще ги сложиш бе мойто момче, къде?
Говори Иванчо с баща си пред училище:
- Сине, ти в онази стая ли училиш?
- Да.
- Преди 20 години, аз също учих там.
- Сега вече знам, какво имаше в предвид директорът, когато каза, че такъв идиот като мен не е виждал от 15 години.