Пешо, взел, че умрял. Жена му направила един сладкиш за гробищата и тръгнала да го носи. На входа на гробищата обаче се спънала и сладкиша паднал на земята. Почнала жената да реве. По едно време към нея се приближава един поп и чува:
- Толкова сладък беше, Пешоооо. Толкова сладък.
- Не реви булка, друг ще намериш. - успокоява я попа.
- Толкова пухкав и мекичък бешеееее. - продължава тя.
- Не реви булка, не плачи. Друг ша намериш.
- И с осем яйца бешееееееееее бе Пешооооо.
- Еееее реви булка, реви. Друг като Пешо, няма да намериш.
Отишли в едно село да интервюират 120-годишен дядо - да разкаже за живота си, как се е запазил досега. По едно време му звъни джиесема (модерен дядка бил), разменя набързо няколко думи и става:
- Туй ще е интервюто журналистчетата, работа ме чака.
- Ама защо така внезапно...
- Брат ми ме вика.
- Ооо, вие имате брат? Жив?
- Да, той е на 125 години.
- Невероятно! А защо ви вика?
- Баща ми има нужда от помощ и ще ходим да помагаме.
- Я! Ама вашия баща също е жив?
- Да, баща ми е на 150.
- И с какво ще му помагате ако не е тайна?
- Има да се доизкусуряват някои детайли от сватбата на дядо ми...
- Дядо ви е жив?
- Да, дядо е на 180 години и днес ще се жени за 18-годишна.
- Е че не му ли е малко късно, бива ли го още за такива работи...
- Абе аз не знам късно ли е, рано ли е или дали го бива. Той самият също не ще да се жени, ама техните като го натискат...