Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква:
- Шибан полицай!
Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита:
- Къде е папагалчето?
- Аааа... писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника...
Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него - папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква:
- Това съм аз! Шибаният полицай, бе!
Папагалът го поглежда и отговаря:
- Късно е да се каеш, сине мой!
Един мъж се напил като мотика, започнал да се клатушка по улиците наляво надясно. Влизал тук и там, навсякъде го гонили. Накрая стигнал до църквата и от 8-мия път уцелил вратата, насочил се към изповедалнята и се настанил в кабинката. След 1-2 минути дошъл отчето, влезнал в съседната кабинкака и казал "Какво те мъчи чадо мое "... Никаква реакция. След няколко подкани и 10 минутно мълчание отчето се поизнервил леко и почукал на дървената преграда, а от другата страна се чуло: "Какво мърмориш постоянно и какво си се разчукал бе... и тука няма тоалетна хартия"