Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ:
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли!
А Айнщайн казва:
- Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля!
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче:
- Ето я тази формула.
Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, точно това, де...
Влиза учителка в час, а на дъската с малки букви е написано: "х*й". Възмутена изтрила надписа. На другия ден някой пак написал: “х*й“, но вече на половината дъска. Отново възмутена, изтрила дъската. Влиза на третия ден, а на цялата дъска с огромни букви: „Х*Й“ и под него с малки буквички надпис: „Колкото повече го търкаш, толкова по-голям става!!“