Върви си Кумчо Вълчо по горската пътечка, но си държи лапите отпред, като фуболист на стена. По пътя срещнал мъдрия бухал и го попитал:
- Бухльо, да си виждал от тук да минава едно момиченце?
- Какво момиченце - с кошничка и червена шапчица ли? - казал бухала.
- Не - с нож и вълчи топки! - казал вълка.
Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа:
Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо:
Мили ми принце,
Всеки път, когато се качвам на ку-
лата на нашия малък замък в минути на отмо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра-
зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу-
скам последното си писмо.Твоята Ане-
тка повече няма да видиш и ще останеш с ху-
бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж
я в ръцете си!
Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!