Седят Василий Иванович и Петка в театъра. Гледат спектакъла
"Аладин и вълшебната лампа".
Първото действие минава, започва антрактът. На Чапаев му се приходило по нужда... Ходи, броди, не намира тоалетната.
Повече обаче не може да устиска. Мисли си: "Срам не срам, затварям очи и почвам където и да е"...
Така и направил.
В залата се надига мощен кикот.
Чапаев маха с ръка и се връща на мястото си. Гледа, Петка също се смее.
- Петка, какво ти става?
- Разбирате ли, Василий Иванович... Когато излязохте на сцената и се събухте, това не беше кой знае какво, но когато се изсрахте във вълшебната лампа на Аладин, от там изскочи вълшебният дух и каза: "Ебал съм ти и ролята!"...
Една мутра попитала един чукча:
- Брато, защо нас във вицовете все тъпаци ни изкарват?
Чукчата помислил и отвърнал:
- Работата е в това, че антагонизирайки на повърхността на общото, ние с теб се явяваме не нещо друго, а симбиозна аттаракция на суб-апрополюсните емоции от страна на електората, който анихилира индивидуалната самонедостатъчност, интерпретирайки самоконцептуално определилата се реалност. Стопляш ли, брато?