Сряда, 18 ноември 2026 | Хасково Предимно облачно 14°
Американец и евреин разговарят. Американецът се хвали: - В нашия род имаме едно много умно момче - завърши гимназия с пълен отличен! - И при нас има много такива. - Ама после завърши и колеж с отличен! - Нищо ново, при нас всеки е така. - Стана световноизвестен професор! - И нашите учени са много известни. - Избраха го и за президент! - Че и нашият президент е професор. - Ей, вие евреите успеха за нищо го нямате бе! Ти господ ли искаш да стане? - Защо не, едно наше момче стана!
Любими Герои 4,647 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разговор между двама приятеля: - Не носиш ли сватбения пръст на грешен пръст? - Да, ожених се за грешната жена! Един цар имал три дъщери. Когато най-голямата дъщеря станала за женене той я извикал, подал й една пръчка и й казал: - Дъще, хвърли тази пръчка с все сила и където падне пръчката, там ще се омъжиш! Хвърлила дъщерята пръчката и тя паднала при най-красивия момък. След време и средната дъщеря станала за женене и тя хвърлила една пръчка и така се омъжила за най-богатия момък. Дошло време третата дъщеря да се жени. Хвърлила тя пръчката с все сила, но нещеш ли паднала в едно блато. Отишла дъщерята да види и гледа един жабок държи пръчката в уста. "Е! - казала си най-малката дъщеря - Такъв ми бил късмета!" Но се сетила че в приказките като целунеш жаба и тя се превръща в красив принц. Отишла, целунала жабока... но нищо! Целунала го втори път... но жабока си оставал жабок! Целунала го трети път и тогава жабока казал с дрезгав глас: - Много съм омагьосан, май че ще трябва и да духаш! Авторът се подмазва на издателя си: - Знаете ли, от вас може да излезе чудесен баскетболист! - Защо? - пита учуден издателят. - Всичко, което ви предлагам, хвърляте право в кошчето! - Защо мъжете имат криви крака? - Защото всичко важно е в скоби!!! Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!