Една вечер Марк отишъл в дома на свой приятел и позвънил на вратата.
- Тони тук ли е? - попитал той.
- Не - отвърнала жената на Тони, Вики, която излязла по халат за баня, - но скоро ще се прибере, ако искаш да го почакаш.
Марк седнал в дневната с Вики. След няколко минути той казал:
- Вики, винаги съм си мислил, че имаш страхотни гърди. Ще ти дам сто кинта, за да видя само едната.
Вики се смаяла, но за толкова пари си струвало. Тя разтворила халата си и показала едната си гърда на Марк. Той й дал стоте долара и казал:
- Ще ти дам още сто кинта, ако ми покажеш и другата.
Вики разтворила халата си още малко и му показала втората си гърда. Марк й дал стоте долара и казал:
- Съжалявам, повече не мога да чакам Тони. Трябва да си вървя.
Предай му, че съм се отбил.
Когато Тони се прибрал, Вики му казала:
- Приятелят ти Марк се отби вкъщи. Тони попитал:
- А остави ли двестате кинта, които ми дължеше?
На едно семейство точно посред зима се спукало цукалото. Пари няма, сметките за топло - големи и решили до пролетта да акат в трилитрови буркани.
Затоплило се времето и една вечер мъжът решил да изхвърли пълните буркани в контейнера, че нещо започвали да намирисват. Почнал той да ги пренася, но разбира се комшията, който никога не спи го видял и го питал:
- Абе, комшу, що ги изхвърляш тези компоти?
- Ами развалени са - сконфузен отговорил той.
- Давай ги насам бе, аз ракия ще варя.
- Ами вземи ги - какво друго могъл да каже човекът.
Взел всичките буркани комшията, сварил ракия и на другият ден се срещат в коридора:
- Комшу, тез компоти май веднъж са ядени.