Двама мъже - сърбин и чех, били първи приятели. Веднъж чехът гостувал на сърбина и тръгнали да се разхождат из Белград. Минавали край операта и сърбинът гордо казал:
- Овде йе наша опера.
- Мааме в Праци (сиреч, имаме в Прага).
Продължили нататък и минали покрай новия стадион. Сърбинът казал:
- Ово йе наш нови штадион.
- Мааме в Праци.
И така, където и да минат, сърбина посочвал това и онова, а чехът все отвръщал - мааме в Праци. На сърбака му прикипяло и го закарал на една морава, а в средата й - два огромни валчести камъка.
- Ово са муди наш Марко Кралевичи!
- Мааме в Праци - по навик отвърнал чехът.
- МААТЕ КУРЕЦ - ОВА СА МУДИ! - размахал среден пръст пред лицето му сърбинът.
Двама пияни вървят вечерта по улицата и се прибират. Единият казал:
- Тези две луни светят много силно!
- Не са две! Три са! - казал вторият.
- Две са!
- Три са!
- Две са!
- Три са!
Спорили, спорили, и накрая решили да попитат друг човек. Срещнали един, и го попитали:
- Друже, колко са луните - две или три?
- Хм. Вие на кой ред гледате?