Истински случай. Вървя си по Витошка и срещу мене един мъж, върви и продава ножове. В реката си държи поне десетина. Застава пред мене и почва да ми говори нещо. Аз казвам:
- Дай ми шест.
Той грейва. И аз допълвам:
- А сега застани до стената!
Само един човек ме познава истински. Само един се бори за това аз да стана по-добро човешко същество. Само един ме утешава в моите мъки, знае тайните ми, познава моето минало, настояще и знае какво искам от бъдещето. Само един човек винаги ме очаква насреща, готов да чуе проблемите ми. Само той не задава излишни въпроси, само той разбира истинската ми същност. Този човек ми е много скъп, ужасно скъп дори...
P. S. Всеки на когото психиатърът му взима по 60 лева на час би ме разбрал / :