Манастир. По сградата работи млад, хубав дърводелец, поправя врати, прозорци и други дървении. При игуменката отива млада монахиня да се изповяда:
- Грешна съм, случайно видях голото тяло на майстора в банята. Между краката има нещо продълговато и аз го попитах какво е то. Той ми каза, че е дървото на живота и ако го барна, ще видя как пораства. Аз го хванах и то наистина започна да расте. Той ми каза малко да го подърпам и от него започна да изхвърча нещо бяло. Каза ми, че това са соковете на живота..
- Що лъже така този младеж - казва старата игуменка. - Пък на мен ми каза, че е вълшебната флейта, аз надувах, надувах, никакъв звук не излезе, само ми напълни устата със смазката и той ми каза, че затова не свири, щото съм изпила смазката..
Отишъл Иванчо при семейна жена. По едно време тя усетила, че се връща мъжа и казала:
- Както си гол, застани до фикуса и се направи на статуя, мъжа ми няма да разбере, че има чужд човек в къщи!
Иванчо застанал до фикуса в позата на Аполон, а в тоя момент влязъл в стаята съпруга и казал:
- Жена, давай да ям, че съм много гладен.
Тя му донесла вечерята и отишла в другата стая да гледа телевизия. По едно време съпругът се обърнал към Иванчо и казал:
- Хей пич, идвай да вечеряме, хем да ми правиш компания!
Иванчо се направил, че не чува и продължил да стои до фикуса като статуя. След известно време съпругът отново казал:
- Хайде бе, ела да ми правиш компания!
Иванчо отново не помръднал до фикуса. Минали още няколко минути и съпругът казал:
- Идвай бе, и аз така стоях два дни до един фикус като Зевс, питаш ли ме как издържах? Идвай да хапнем, че умирам от глад!