Седят четирима мързеливци в стаята. На вратата се звъни. Минава един час и първият казва:
- Звъни се!
Минава още един час и вторият казва:
- Трябва да отворим!
Минава час и третият казва:
- Ще ходя да отворя!
След още един час четвъртият казва:
- Не, аз ще отида да отворя.
След още един час четвъртият отваря вратата, а отвън стои изненадан пети мързеливец:
- Ейй, като ракети сте, бе! Даже не можах и втори път да звънна...
Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...