Мери била добра католичка. Омъжила се и имала десет деца. Но съпругът й внезапно починал, тя се омъжила отново след две седмици, за да да намери утеха в скръбта си. Родила от него още дванайсет деца. Когато станала на шейсет, мъжът й починал и след няколко месеца и тя го последвала в гроба.
На погребението свещеникът вдигнал поглед към небесата и казал:
- Слава тебе, господи, те най-накрая се събраха.
Най-големият син на Мери, който седял на първата пейка, се обърнал към него:
- Прощавайте, отче, но кого имахте предвид - баща ми или вторият ми баща?
- Краката й, момчето ми - отвърнал свещеникът.
Вървяла по улицата девойка, а след нея младеж, който непрекъснато й правел комплименти. Девойката твърдо решила да не се обръща, но когато чула "Ах, какви големи, хубави зъби имаш!", не издържала, извърнала глава и попитала:
- Кажи ми само, как позна за зъбите ми, без да си ги виждал никога?
- Ами, като гледам какъв задник си отпрала - това с лоши зъби не можеш да го постигнеш.