Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал.
- Чапаев, да взема да го хвърля тоя чувал, а?
- В никакъв случай няма да го хвърляш! В него са плановете за превземане на Париж.
- Чапаев, да хвърля тоя чувал, а? Белите вече ни настигат, ще ни хванат!
- Няма ва го хвърляш за нищо на света! Вътре са плановете за превземане на Париж.
С много мъка и бягане двамата се спасяват от белите. Спират на една полянка, пльосват се задъхани на земята и Петка се обажда:
- Я да видя тоя план за превземането на Париж!
Чапаев изтръсква чувала с картофи на земята.
- Това ли ти е плана?
- Да! Ето виж! започва да подрежда картофите Чапаев. Тук сме ние, а тук е Париж...
Малкият Иванчо се връща късно вкъщи, влиза на пръсти и вижда кака му пред огледалото, гъне се, гали си путето и стене:
- Оох, как искам мъж!!
Мама и тате били на почивка. На другия ден пак закъснял, влиза на пръсти, кака му да не го усети, минава покрай нейната стая, а тя вътре се чука сладко,сладко.. Иванчо застава пред огледалото, гали си пишката и стене:
- Оох, как искам нов велосипед...