Сряда, 28 октомври 2026 | Хасково Облачно 16°
Истински случай. Вървя си по Витошка и срещу мене един мъж, върви и продава ножове. В реката си държи поне десетина. Застава пред мене и почва да ми говори нещо. Аз казвам: - Дай ми шест. Той грейва. И аз допълвам: - А сега застани до стената!
Професионални 4,252 прегледа
Следващ →

Още вицове

"Моля ви да не рисувате голи жени по стените. Целият се изпонатроших." КРАСУТА ******** Нищу нямаши ми фчера, ставам сутранта, ф углидалуту са дзверя: Бря, чи красута! Викам сигур са чалдисах, туй ни мой съм аз. Смятай кат са начирвисам и са нагласа! Тъй пу нощник и търлици, с чорлава куса мязам кът на убавица ф профил и анфас. Дрямах начи и въртях са, цъках със изик, плюх са дан’ съ уручасам - тъй са възхитих. Дъл на пустуту глидалу са яви дифект!? Тъй да съм разхубавяла... А, сига де! Дерт! Съ умислих утведнъшки - как навън ш’въря? Момцити ку са натръшкат къту ма съзрът? С модна фуста, чи забрадка, с китка у ръка; с тос акъл зер за три патки, къту заблестъ... И къдет’ койт’ ма срещни - пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни... Пък ни съм тъквас! Туй наверну сън е билу, сигур йощи спа и ми съй присънила буйна красута. Куркузъбел съм, туй ясну - ич дън мъ съзреш, щот ут толкува прикраснус, мой са пубулейш. Толкус убус да са исипи тъй връз мен кат дъж... Някуй тряа’ма ущипи! (пу вазможнус мъж!) Ноъм Чомски: За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: - Здравейте, аз съм за симпозиума... - Вашият пропуск, моля... - Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо... - А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб... - Влезте моля... След известно време към вратата приближава друг мъж. - Аз съм за симпозиума... - Пропуска, моля! - Забравил съм го, но аз съм българският културен министър... - Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената... - А, кой е Пикасо? - Влезте моля... 18-годишната Катя, която изучаваше психология от 5-ти клас, мечтаеше не за принц, а за глупак. И омъжвайки се, за разлика от приятелките си, не получи морално-психологическа травма.