Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче…
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си.<BR>- Ооо, дядо, как си?<BR>- Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо?<BR>- Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата…<BR>Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески.<BR>- Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к’ви са бе, сине?<BR>- Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната…<BR>Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната.<BR>- Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал…<BR>- А, ами че тя кога умря, бе дядо?<BR>- Ами, в тоалетната беше…