Съществува цяла гама отенъци на сивото.
Има сиво преливащо в розово - на щастието,
сиво-бежов цвят - на земята,
сивосиньо, което жали за небето,
но има и едно сиво подобно на смола, на непрозрачна мазилка, задушаващо сиво, дори и когато е светлосиво.
Тази грозна сивина на облаците - сивина, която те кара да се съмняваш, че понякога е имало и хубави дни.
В купето пътуват:Студент от семинарията,Войник,
Старшина школник и Девойка.Навлизайки в тунел
се чуват звучна целувка и силен шамар.
Излизайки на светло всички се споглеждат и разсъждават
Студента:
- Прости им греховете Господи,времената са такива!
Старшината:
- Кой кого целуна,а защо мен удариха?
Момичето:
- Трябва да се преместя в друго купе.Попаднала съм на педали
Войника:
- Дано да има и други тунели.
Въпрос: Кой е нахалникът и кой е целунатият?
Отговор: Войника си целува ръката и зашива плесник на Старшината.