Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 18°
В купето пътуват:Студент от семинарията,Войник, Старшина школник и Девойка.Навлизайки в тунел се чуват звучна целувка и силен шамар. Излизайки на светло всички се споглеждат и разсъждават Студента: - Прости им греховете Господи,времената са такива! Старшината: - Кой кого целуна,а защо мен удариха? Момичето: - Трябва да се преместя в друго купе.Попаднала съм на педали Войника: - Дано да има и други тунели. Въпрос: Кой е нахалникът и кой е целунатият? Отговор: Войника си целува ръката и зашива плесник на Старшината.
Студентски 3,758 прегледа
Следващ →

Още вицове

След двуседмична командировка се прибира в дома си. Щом влиза в апартамента си той чува пъшкане, което идва от спалнята. Нахлува с гръм и трясък там и вижда как жена му прави секс с някакъв непознат. - Какво правиш ма - изкрещял мъжът?! А жената погледнала любовника си и му казала: - Нали ти казах, много е тъп! Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Ако искаш да си щастлив един ден - напий се! Ако искаш да си щастлив един месец - ожени се! Ако искаш да си щастлив цял живот - карай Субару! - Любовта винаги ми е напомняла за гъбите... - В какъв смисъл? - Ами, когато забележиш, че си сбъркал, вече е толкова късно... Историята ни учи, че човек не се учи от историята. Георг Фридрих Хегел.