Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 18°
Като дете забелязах, че рано или късно, пръстите на краката ми правят дупка на чорапите ми. Спрях да обувам чорапи.
Бисери 3,559 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж се враща внезапно от командировка. При жена му има любовник. При позвъняването на входната врата, се скрива в намиращата се в хола старинна броня. Мъжът и жената си лягат, но не заспиват. Нашият човек чакал час-два и накрая му омръзнало. Вдигнал меча и дрънчейки покрай слисания съпруг, попитал: - Да сте виждали Калоян? Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме другари. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: демократа имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: Обира! Но сега си кротко дреме, щото се приватизира. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина! Един Заек и един Бобър отишли на гарата. Бобърът се излегнал на релсите и заръчал на заека: - Зайо, аз ще легна на релсите, а когато доиде влакът ще ми кажеш. Понеже заекът заеквал, когато се задал влакът, заекът казал: - Иииииииииииииииииибахти как го размаза. Качва се в маршрутката баба с малкия си внук. Детенцето вика: - Искам при мама, искам при татко! Бабата го успокоява: - На работа са, пари да изкарват! Детето без да се замисля изстрелва: - Тогава защо никога нямат пари?! След поредната бомбардировка на НАТО, най-сетне била поразена тайната резиденция на Милошевич и той бил убит. Пристига Милошевич на небето и къде, къде да отиде - естествено в Рая. Чука на вратата, отваря му Свети Петър и го пита: - Ти кой си, бе! - Аз съм Милошевич! - А,а,а - не си за тука моето момче, ти си за Ада.- отговаря му Свети Петър. Какво да прави Милошевич - тръгнал за Ада. Минала не минала седмица и на вратата на Рая се чука, ама упорито и с много ръце. Отваря Свети Петър и що да види - цяла върволица дяволи, застанали пред Райските врата. - Кои сте вие, бе, какво искате? - попитал изумен Свети Петър. - Ами, ние сме бежанци...