Четвъртък, 17 септември 2026 | Хасково Слънчево 13°
Червената шапчица, по Едгар Алън По Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Любими Герои 4,235 прегледа
Следващ →

Още вицове

Това ако искате го запишете, но ако не искате, не искайте! (Час по почвознание в университет) - Имате осем деца, това семейна традиция ли е? - Не, друга е традицията, а децата са страничен ефект от традицията. Срещат се Драго Чая и Славчо Учиндолски. - А, бе, драго, нещи ми се виждаш пребледнял, изморен, очите ти хлътнали, все едно от шест месеца само на чай караш. Да не се е случило нещо? - не се сдържал и попитал Слави. - А не, господин Трифонов - отговорил Драго. Просто тези дни получих топлинен удар. - Как топлинен удар в тоя студ, бе Драго? Откъде се взе тоя топлинен удар посред зима? Драго погледнал Слави, преценил го като дискретен човек и ми казал: - Бях на рожден ден на Лили Иванова и тя запали всички свещи на тортата! Апетитът и неканеният гост идват по време на ядене. Разхождайки се по улиците на Париж, млада дама мернала Пикасо, седейки и рисувайки в едно странично кафене. Без да бъде много нахална тя помолила Пикасо дали не би я нарисувал, след което да му заплати за услугата. Пикасо се съгласи и след няколко минути тя стана един оригинал на Пикасо! - И колко Ви дължа? - попита тя. - Пет хиляди франка - беше отговорът му. - Но това Ви отне само три минути - му напомни учтиво младата дама. - Не, каза Пикасо. Отне ми целият мой живот!