Лъвът в софийската зоологическа градина умрял и изпратили един самолет да докара друг лъв от Африка.
Взели един лъв в клетка и го карат за София, но на връщане самолета се развалил и кацнали в пустинята да го оправят.
Минали един, втори, трети ден и на лъва определената дажба храна свършила. Той търпял, търпял, не могъл да стои гладен, разбил клетката, видял механика и му казал:
— Ще те ям.
А, механика му казал:
— Ако се развали самолета няма кой да го направи и ти пак.. Минал по-напред, видял пилота:
— Ще те ям.
— Ако ме изядеш като няма кой да кара самолета пак долу… Оклюмал се лъва, тръгнал обратно към клетката, но срещу него се задала стюардесата наперена. Лъва казал:
— Охо, поне теб мога да изям.
А, тя му отговорила:
— Ако искаш теб да те е*ат тия двамата до София яж ме.
"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"