Двама борци отиват при шефа си, и му водят едно пингвинче:
- Шефе, какво да го правим?
- А бе, толкова работи са ми на главата - сметки, тука с един за два гаража трябва да се разправяме, а вие с пингвинче ще ме занимавате!
- Шефе, ама не може така да го оставим пингвинчето.
- Вижте, заведете го в зоологическата градина, там му е мястото. И ми се махайте от главата.
След няколко часа борците пристигат пак с пингвинчето. Шефа им крещи:
- Аз казах ли ви да ми се разкарате от главата с това пингвинче?! Не го ли заведохте в зоологическата градина?
- Да, шефе, заведохме го! Много му хареса! Сега го водим на кино.
Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си.
- Ще ти дам един съвет, - казва шофьора на пънкара - познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш.
Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва:
- Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка...
- Какво да направя - попитала монахинята.
- Вдигай си фустата и ще ти дам прошка.
Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´
- Глупачкоооо... Аз съм пънкаря... Тогава монахинята си свалила наметалото и казала:
- Знам... А аз съм шофьора!