- Тате, учителката по математика те вика.
- Какво се е случило?
- Тя ме пита:
"Колко е 9*7?", а аз й казвам: "63", тя пита:
"А 7*9?", а аз:
- Същия х*й е...
- Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида.
На следващия ден синът пита:
- Тате, а ти в училището ходи ли?
- Още не съм.
- Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура.
- Защо?
- Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря:
"А на х*я ли си да стоя?"
- Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида.
На следващия ден синът пак пита:
- Тате, ти в училище беше ли?
- Още не.
- Не отивай, изключиха ме.
- Защо?
- Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география.
- А учителката по география за чий х*й е дошла?
- Аз попитах същото!
Софийска улица, натоварено кръстовище, някакъв оранжев Москвич блъска очевидно нова и скъпа западна кола. От москвича излиза поп, а от другото возило - разярена мутра:
-Ей, мамицата ти брадата, ей сега ти **** майката.
-Спокойно, чедо, всичко ще се оправи, щом сме живи и здрави.
-Как спокойно, бе, ти знаеш ли колко струва тая кола, ей сега те пращам при шефа ти!
-Няма нужда да се ядосваме, чедо, важното е, че сме живи и здрави. Виждам, че се поддаваш на гнева, по-добре си пийни и се успокой.
Тук попът вади едно шише Манастирска гроздова изпод расото и го подава на облещената мутра с блага усмивка. Мутрата отпъва юнашки, обърсва се, видимо успокоен, връща шишето и пита:
-Ти, кво, няма ли да пийнеш?
-А, не, аз чакам катаджиите…