По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Перник. Мъж и жена хапват супа, но жената сърба звучно. Мъжът става, плясва й шамар и си сяда.
— Ама… Защо!?
— Сърбаш!
Продължили, жената внимава и след минута – пляяяс, още по-силен шамар.
— Какво сега!?
— СЪРБАААШ!
Продължил той, но на жената й писнало и оставила лъжицата. След минутка – пак зверска плесница… — Ее, ама сега не съм направила нищо!
— Само като се сетя как сърбашеееее…