Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
— Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
— Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
— Не, госпожо.
— Аз съм жената на този, който нарекохте „глупак“.
— Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз?
— Не, не знам- казва генералската жена.
— Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Отишли 2 баби на гости на стара дружка – баба Мара, която имала склероза. Та поканила ги жената, седяли, седяли и бабата по едно време скочила и казала: „ех таз склероза, забравих да ви почерпя по един бонбон“. Почерпила ги, след малко скочила пак и казала „Ама глей ква съм отвеяна, забравих да ви почерпя с бонбон“. И така няколко пъти. Когато си тръгнали бабите, вече отвън на улицата, едната казала на другата: „Тая Мара хич я няма, и един бонбон не се сети да ни почерпи“, а другата:“… .че ти къде видя Мара“