Вълкът всеки ден където видел Зайо го хващал и го клател. Писнало му на Зайо и отишъл при Лъва и му казал, че повече не може да продължава така. Извикал Лъвът Вълка и му казал:
- Ще клатиш Зайо само по един път на ден.
Съгласил се Кумчо Вълчо.
Върви си Зайо през гората и идва Вълчо, хваща го и го изклаща. След час отново му се доклатило на Вълка, пак хваща Зайо и го изклатил. Казал Зайо:
- Нали Лъвът ти каза да ме клатиш само по един път на ден?
- Да бе Зайо, но това беше за утре.
След два часа на Вълчо пак му се приискало и така два дена.
Зайо си рекъл "Този Вълк ще ме прецака нещо, я да взема да си водя записки".
Седнал на един дънер и започнал да пише. Минала Кума Лиса и пита:
- Какво правиш Зайо?
- Не стига, че ме клатят всеки ден, ами и съм се заровил в едни бумащини...
Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. „Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня“.
Изведнъж гледа табела „Ремонт на камили“. Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик.
Човекът:
— Камилата ми си изкълчи крака!
Механикът:
— На канала!
Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост.
Мъжът:
— Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила…
Механикът:
— На канала!