Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Първият пилот се обръща към втория:
— Карай малко самолета, а аз ще ида да оправя новата стюардеса.
След половин час се връща, а вторият пита:
— Как беше?
— Нищо особено, жена ми е по-добра!
— Чакай да ида и аз да пробвам! – казва вторият и изчезва.
Връща се след половин час, сяда си на стола и казва:
— Абсолютно си прав, твоята е по-добра!