Из мемоарите на политзатворник от 1980
През 1989 ме пуснаха от затвора 1 седмица предсрочно,поради
здравословни причини(пренатоварване на дясната ми ръка).
Няколко години бях безработен.Съвсем случайно попаднах на един
митинг.Там се срещнах с много стари другари,които ми обясниха,
че на партийните ни книжки,вече няма да пише БКП,а СДС и пак
ще сме на власт.Оказа се,че съм бил репресиран,поради което ми
дадоха пенсия и ме назначиха за ликвидатор на ТКЗС.Ликвидирах го!
Елитните млекодайни крави ги продадох за салам на цената на
кожите им.Стопанската техника,дадох на вторични суровини,
а сградите ги съборихме,защото бяха изградени от червени тухли.
Следва
Кара си един човечец трабанта по бул."Освобождение" и си мисли:
"Две сметки за парно не съм плащал... и тока... пък жената иска" не видял червеното на Орлов мост и прас в едно BMW 720.
BMW-то сваля прозореца и един борец го гледа свирепо през него.
Човечеца се уплашил и таман си помислил, че е загазил,
светнало зелено и бореца потеглил с мръсна газ.
Оня се отпуснал - светнало му пред очите и взел да си мисли
за хубави работи "Поне дъщерята в университета приеха..."
да, ама точно пред университета пак не видял червеното и в същото BMW - прас!!!
Пак сваля стъклото бореца и гледа свирепо.
Нашия пак се разтреперал, но светнало зелено и оня отфучал.
Нашия взел да си мисле за повратностите в живота... и на Раковска се тряснал пак в същото BMW.
Този път бореца не издържал - слязъл от колата и почукал на стъклото на трабантчето.
Човечеца ни жив ни умрял сваля стъклото а бореца:
- Абе, брато - чудим се значи, мене като ме нема пред теб - как спираш бе?