Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
Жена се оплаква на приятелката си:
- Омръзна ми този моят. Едно и също слушам от него непрекъснато: Мама това, мама онова, мама... Аман от тази негова майка!
- Слушай сега! Важното е да го заинтересуваш като жена - тогава той просто ще престане да мисли за майка си. - съветва приятелката.
Прибира се мъжът вечерта, а жена му го посреща облечена в черно, еротично бельо. Мъжът я гледа няколко секунди замислено и пита:
- Що си цялата в черно, ма? Да не се е случило нещо с мама?