Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Програмист не се явил на работа, няколко дни. Работата тръгнала да изостава, клиентите започнали да побесняват. Трагедия! Шефът звъни по телефона у програмиста - никой не се обажда.
Накрая решили да отидат и да проверят какво става.
Пристигат, звънят на вратата - никой не отваря. Решили да я разбият. Разбиват я, влизат, викат го по име - никой не отговаря. Накрая чуват шум на течаща вода от банята. Отиват в банята и гледат - програмистът седи във ваната, целия посинял, кожата му се сбръчкала, а в едната му ръка огромна бутилка шампоан. Спрели водата, извадили го, а той не реагира. С труд му разтворили пръстите на ръцете, извадили бутилката с шампоана и четат упътването: "Шампоан за нормална коса. Употреба: Нанесете шампоана на мокра коса. Втрийте го добре в косъма. Изплакнете с топла вода. Повторете още веднъж".