Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
- Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
- Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
- А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: "Помощ! Помощ!". Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от бнята да вземе да се подхлъзне на новия паркет - паднала по гръб и залепнала на лака.
- И ти отлепи ли я?
- Три пъти!
Проверка за нормални в лудницата.
- Сега всички се правете на бомби! - казва лекарят.
- Бум! Бум! Бум! - започнали да викат всички освен един.
Шефът на лудницата заповядал да го освободят.
Като се прибрал в къщи освободеният отваря вратата и казал:
- Бум! Аз съм бомба със закъснител.