Дошло време да умира един човек. Решил да се помоли на Господ:
- Господи, нека да поживея още!
- Оше колко? - попитал Господ.
- Колкото са листата на това дърво.
- Много е.
- Тогава, колкото са ябълките на това дърво.
- Пак е много. Ще ти дам още толкова живот, колкото са ти приятелите.
- Но аз нямам приятели - казал тъжно човека и изтрил една сълза от бузата си.
"Да пием за приятелите, и да са повече, отколкото листата на дървото!!!"
Срещат се двама познати, които не са се виждали много отдавна. Единият казва:
- Я, вече не ходиш одърпан и окъсан преди, всичките ти копчета са си на мястото! Да не си се оженил случайно?
- Да, нали си личи? Това беше първото, на което ме научи жената през медения месец…