По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера.
Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
- Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
- Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата…
- Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера!
- Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.
В погребалното бюро:
- Какви ковчези предлагате?
- Ами ето тук едни много хубави, за 500 лева.
- А не, много скъпо е. Нещо по-евтино?
- Ами тук едни прилични за 300.
- Не, и това е много.
- За 50 имаме едни от шперплат...
- Скъпо е, няма ли нещо по-евтино?
- Ама вие кого погребвате?
- Тъщата.
- Така да бяхте казали. Донесете я тука да й сложим едни дръжки за два лева.