Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии гениталии. Слепият Джо пита:
- Кой си ти?
Тишина. Слепият Джо хваща гениталиите по-здраво:
- Кой си ти?
Отново тишина. Джо стиска гениталиите по-силно:
- Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: -Аз!
Джо стиска още по-силно:
- Кой аз? Тишина...
- Кой аз? - стиска още по-силно.
- П-педро.
- Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо.
Тишина...
- Питам, кой Педро?! -и още по-силно стиска...
- Н-немият П-педро...
Доктор към пациента:
- От какво се оплаквате?
- Докторе, не мога да заспивам вечер.
- Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай.
- Опитах, не става... И... тогава се започна.
- Какво се започна?
- Да стрелям, докторе.
- ???
- Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям.
- Гледаш новините, нали?
- Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница.
- Минавай! И ме запиши в разчета!
- Докторе, и ти ли?!
- Мамка им!