Киркор и Гарабет заминали на фронтовата линия. В едно от последвалите сражения Гарабет бил прострелян и издъхнал в ръцете на другаря си по оръжие и приятел от детинство. Взводният извикал Киркор и му издал бойна заповед да съобщи на съпругата на издъхналия в бой за кончината му. Имало и условие - Киркор трябвало да съобщи вестта по най-тактичния съществуващ начин. В изпълнение на служебния си дълг Киркор се явил пред входната врата и зазвънял "като на пожар". Вратата се отворила и срещу му се появила нищонеподозиращата съпруга на Гарабет. Киркор изстрелял като "откос":
- Добър ден! Вие ли сте Ребека - вдовица!?
С треперещ глас жената отвърнала:
- Аз съм Ребека, но не съм вдовица. - Киркор свил юмрук, изпънал палец и заядливо казал:
- А на бас, де!
Час по биология. Всички разказват как се грижат за животните си, някои дори ги носят със себе си. Става Петърчо и показва аквариум със златни рибки. Казва:
- Това са моите златни рибки. Аз се грижа за тях всеки ден - храня ги, сменям им водата на два месеца.
- Браво Петърчо - 6! Марийке, ти какво носиш?
- Аз си нося котарака. Казва се Том, обича да го гушкат и да яде Whiskas.
- Иванчо, а ти какво държиш, това проскубано животинче какво е?
Иванчо протегнал напред ръцете си, показал една ужасно проскубана и измъчена животинка и казал:
- Това е моят хамстер Пухчо.
- А като е Пухчо, защо е така проскубан?
- Ами, от тиксото.
- Какво тиксо?
- С което го облепям, докато го ши*ам, да не се пръсне!