Четвъртък, 27 август 2026 | Хасково 23°
Един ден борците решили да се "подмажат" на шефа си. Отишли при него и го попитали: - Шефе, кажи ни какво ти трябва и ние веднага ще ти го намерим. - Hищо не ми трябва- казал шефът.- Всичко си имам. - Е, все нещо нямаш- настоявали борците. - Какво искаш най- много? Замислил се шефът и казал: - Абе, знаете ли, момчета, иска ми се да си имам обувки от крокодил, а си нямам. Зарадвали се мутрите, че им се отдава възможност да блеснат пред шефа си и заминали да му търсят обувки. След два- три дена шефът си потърсил хората, но не могъл да открие никого. Hакрая някой му казал, че всички борци са заминали за Египет и по- точно на река Hил. Отишъл и той на Hил и какво да види: Мутрите пускат един крокодил във водата. След малко хващат друг, оглеждат го и също го пускат във водата с думите: - И тоя няма обувки...
Борци 4,373 прегледа
Следващ →

Още вицове

Чък Норис е единственият човек на печалба от казино. Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление." Един ловец се оплаква на жена си: - Отивам аз на лов, вървя из гората и гледам насреща - лисица! Вдигам пушката и - бам - гръмвам я! Приближавам се да видя, и какво мислиш - то не било лисица, а куче... Коварни животни са това лисиците, ей... Богат литовски емигрант, живял дълго време в Америка, отива в родината си. Обаче внезапно любимото му куче, което е довел със себе си, умира. Емигрантът отива в католическата църква и пита: - Може ли да погребете кучето ми? - Ама как, това е светотатство! - Но то беше любимото ми куче, обичах го като човек… - Иди при руснаците, те са алчен народ - дай им пари и ще го погребат в православната си църква. - Ако им дам 50 000 долара, ще се навият ли? - Ах, чадо, защо не каза веднага, че песът е бил католик? Нищо не е така вкусно, както го хвалят. Японска пословица
Реклама — Зона 3 (728x90)