Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Иванчо пита учителката си:
- Госпожо, химикалката е от женски род нали?
- Да - отговаря тя.
- Госпожо, пълнителя е от мъжки род нали?
- Да.
- Добре защо тогава като щракам с химикалката не падат малки химикалчета?
Учителката се скарала на Иванчо, че говори само глупости. Но той продължил да търси отговор на отговор на въпроса. Питал и майка си и баща си, но никой не му отговарял, а само му се карал.
Седнал Иванчо разочарован на една пейка и се чуди. Тогава минал един полицай и го попитал какво му е. Той пак задал въпроса, а полицая се зачудил, защо наистина не падат малки химикалчета. Разглобил химикалката, разглеждал я докато накрая не паднала пружината от вътре. Тогава той казал:
- Елементарно, тя е със спирала!