Всички животни решили да си направят пътешествие по морето... Видяла лисицата папагала, че скача по палубата и го попитала:
- А бе, Поли ти що скачаш?
- Скачам щот съм дупе.
На Лиса и се приискало и тя да е дупе и започнала и тя да скача. Дошла баба Меца и като ги видяла ги попитала:
- А бе, вие защо скачате?
- Скачаме щото сме дупета.
Баба Меца не останала по назд и тя заподскачала. Дошъл слонът и ги попитал:
- Ей, кво правите вие?
- Скачаме щото сме дупета.
Слонът започнал да скача, корабът почнал да потъва, всички животни почнали да се давят, само папагалът полетял и им казал:
- Аре, са щом сте дупете летете!
Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир
Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си.
(двоуми се)
- Да вляза или да не вляза?
Туй е въпросът.
Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия,
или да си полегна аз, да си поспя?
Легни, заспи и край.
Да, тук е спънката.
Какво ще видя в този летен кратък сън?
Да знай човек, че този сън
прекъсва чувствата във гладния стомах -
тогава би могъл…
Но този страх от нещо пред вълка,
от таз затворена врата, отдето
се нищичко не чува и не шава,
сковава мойте сетива…
Но стига!
С тези мисли ставам аз страхливец.
И бледната мазилка на страха
покрива с плесен и разяжда
естественият цвят на смелостта.
Е, хайде, спри! Тез мисли прогони!
Офелия, ти моя вярна кучка, ела,
и с мен за всеки случай ти бъди!