Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста:
- Стой!
Тя спира.
- Лягай!
Легнала.
- Пълзи!
Запълзяла.
И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас:
- Госпожо, да не ви е лошо? Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите...
- Съвременната младеж се облича ужасно! Например, ето този младеж.
- Това е дъщеря ми.
- Извинете, не знаех, че сте баща й.
- Не съм баща, аз съм майка й.