На мистър Смит починала жената. Млада и красива. Мистър Смит, като истински англичанин, стоически се държи на погребението. А до него безутешно ридае млад мъж, хлипайки, колко за него значела тази жена.
Като свършило погребението, мистър Смит отишъл при младия мъж и го утешава:
- Не се разстройвайте, приятелю, ще се оженя отново!
Колко е приятно да отидеш на работа в понеделник и да забележиш, че си дошъл преди всички. И колко е противно да осъзнаеш, че са преместили времето и си отишъл час по-рано.