Вицет — Хасково

Две бабеченки си говорят. Покрай тях минали двама софиянци, чули ги и коментира: - Жорка, тея, дето ги виждаш, не са от тука. - Е, как да не са от България? Хайде да ги питаме. Попитали ги от къде са, а бабеченки отговорили: - Кина клиикаш? - Ето! Видя ли! Чужденки са - казал шопът.А то "кина кликаш" означавало "Какво викаш?"...

Тъпизми 03.10.2017 2,750 прегледа

Следващ →

Още вицове

Габровец мъкне на гърба си ковчег. Среща го негов познат и го пита: - Кой е починал? - Никой. - А защо ти е този ковчег? - Един дърводелец имаше да ми дава пари и понеже няма нищо друго взех ковчега. Все ще дотрябва някога. Бизнес - това е такава игра, в която печели, този който знае по-добре правилата, а губи, който ги спазва. И каква е поуката от приказката, деца? Не говорете с непознати! Ето, Вълкът още щеше да си е жив и здрав, ако не беше се заговорил в гората с непознатата с червената шапчица. Собственик на магазин за облекла се връща в магазина след обяд и забелязва, че дясната ръка на един от продавачите е превързана. Преди да успее да го попита нещо, той радостно съобщава: - Шефе, току що продадох онзи изродски костюм, който висеше в ъгъла! - Имаш предвид онзи розовият, с кривите тегели, който ставаше само за обличане на бостански плашила? - Точно, точно него продадох! - Ебаси, аз си мислех, че никога няма да успеем да го прададем. Та това беше най-уродливия костюм на света! А впрочем, какво ти има на ръката? - Аааа, това е друга работа. След като продадох костюма, кучето-водач на човека ме ухапа по ръката... Щастливи африканските деца танцуваха и викаха: "Вали сняг! Вали сняг!" За съжаление не всички посрещнаха ядрената зима с такава радост...