Минава един през парка, гледа - детска площадка. Люлки, катерушки, пясък...
Приближава малко и какво да види - всичко край площадката е прекопано, зеят огромни ями, купища пръст и камъни, огромен дъб, изкопан с корените лежи напреки на алеята, а сред площадката лежи малко момиченце с кофичка пясък в едната ръка и лопатка в другата.
- Момиченце, какво се е случило?
Детето едва отваря очи:
- Почивам си, чичко...
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал:
- Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо.
- Но защо?
- Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!