Иванчо се връща от училище:
- Мамо, днес извърших едно добро дело.
- Какво, миличък?
- Ами, децата от класа сложиха габърчета върху стола на учителката. И точно когато госпожата щеше да седне... аз дръпнах стола.
- Дъще, този младеж е сирак и е инвалид. Не се омъжвай за него.
- На мен не ми трябва красавец.
- Не за това. Съжали го, и без това животът достатъчно го е наказал.