Четвъртък, 17 септември 2026
|
Хасково
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Хасково
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
Две мухи летят съсредоточено около слона. — Имаш ли план за действие? — Да. Само да успеем да го съборим, после лесно ще го довършим с ритници…
Прочети още подобни вицове
17.09.2026
17.09.2026
17.09.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
С. Моъм: - Парите са някакво шесто чувство, без което останалите пет са непълноценни.
Бисери
03.10.2017
3,482 прегледа
Следващ →
Още вицове
Доктор пита пациент. - Любител ли сте на алкохола? - Не, аз съм професионалист.
Ърнест Хемингуей Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - Вълкът. - Да. Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Един мъж отседнал в хотел. Преспал той през нощта и на сутринта, като си тръгвал администратора любезно го попитал: - Как спахте г-не? Надявам се добре? - Не можах да мигна цяла нощ! В леглото ми имаше умряла бълха! - Но тя е била умряла г-не, какво толкова ви е направила? - Тя да, ама ако знаете на погребението кво беше...
Две приятелки си говорят: - Реших да продам кожения диван. - Защо? - Върху него изневерих на мъжа си, и сега ми е съвестно всеки път като го погледна. - Хм... Ако почна и аз така да продавам, у дома ще останат само полилеите.
Писмо на Графиня Анета до Граф Артур. Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку- лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра- зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи- ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани- чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху- бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо- я в ръка. Твоя Анета. (прочети през ред)