Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок–подскок и най–отпред. Лъвът го хваща, хвърля го накрая на опашката и му казва:
– Няма да се пререждаш!
Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок - най-отпред. Лъвът пак го хвърля накрая на опашката.
– Няма да се пререждаш!
И така - още три четири пъти. Лъвът за последен път го хвърля накрая на опашката. Тогава заекът казва:
– Ако лъвът още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!
Да пишеш всяка седмица, всеки ден, да пишеш кратко, да пишеш за заети хора, които гонят влака сутринта, или за уморени хора, прибиращи се у дома си вечерта, това е много скучна задача за авторите, които добре знаят какво е добро и какво лошо писане.Вирджиния Улф