В едно купе пътували лисица, вълк, мечка и заек с китара. Тръгнал влакът и заекът запял:
- А ние пътуваме цели три вагона.
И така цял час. Лисицата не издържала и казала:
- Ей Зайо, ако не престанеш ще те почна!
Заекът:
- ОК!
Излезли навън и след няколко минути лисицата се върнала цялата насинена и пребита, а заекът пак запял:
- А ние пътуваме цели три вагона!
И така още два часа. Вълкът не издържал и казал:
- Ей Зайо ако не престанеш ей сега излизаме и те почвам!
Заекът:
- ОК!
Излезли навън и след малко, вълкът се върнал целият окървавен и изпотрошен, а заекът, цял и невредим, пак запял:
- А ние пътуваме цели три вагона!
И така още шест часа. Тогава мечката не издържала и казала:
- Ей Зайо, ако не престанеш ей сега те грабвам и те почвам!
Тогава лисицата казала:
- Недей! Те наистина са три вагона!!!
- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.